Ленивият е набожен, мързеливият е учен.

Какво е ленивият човек? Той е много набожен човек. Той постоянно се моли и всеки ден се моли. И от молба е станал такъв ленив. Той казва: “Защо трябва да се работи? Да измъча тялото си? Малко трябва да работя.” Та онзи, който е казал, че ленивите хора са били все религиозни, право е казал. Набожни хора са били те, постоянно са се молили. Обаче тези от физическото поле, които са работили, те са направили религиозните хора лениви. Първоначално е било така, а мързеливците са били хора на самопожертването. Мързеливият седи и си казва в ума: “Ако имам сто хиляди лева, ще направя болници, училища.” В ума си той все жертва, всичко дава. Мързеливият се занимава все с някое изобретение. Той иска да направи или да измисли перпетуум-мобиле и с години работи върху това. Тъй щото единият е набожен, другият е учен човек. Та виждате какво хубаво произхождение имат и двамата. Ленивият е набожен, мързеливият е учен. И щом кажеш ти той е набожен човек, простолюдието казва той е ленив. Само набожният знае да вдига ръката си и да се моли постоянно. Като дойде до мързеливия човек, той е професор, казва: “Доста е да туриш само ръката си и да се образува нещо.” Мързеливият живее само с фантазията си, но да направи нещо насвят, той не може. И аз казвам, накарай мързеливия на работа, той ще ти каже: “Защо ще се мъчиш, ти само се качи на трактора. Защо ще си хабиш тялото?” Тъй разправя мързеливият. И винаги ще ти покаже най-лесния път. Затуй въобще употребявате тази поговорка: “Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум.” А ленивите хора, те умеят да се молят. Ние не говорим за недъгавите хора, нито за болезнените типове, това е само едно състояние. Леността е състояние на сърцето, а мързелът е състояние на ума. Специфично, във висока степен единият функционира в Божествения свят, а другият в духовния свят, без да имате антиподи.

Сменяне на състоянията,
МОК - София, 6.9.1929г.