Органите са създадени от живи клетки, на които може да се говори, като на хора. Щом органите се убедят в това, което им се говори, те започват взаимно да си помагат. Тази взаимна помощ създава координация на органите.

Някой тръгва на път, иска да направи една екскурзия. Ако още при тръгването си започне да мисли, че ще се умори, или че няма да издържи дълъг път, по-добре нека спре, да не продължава по-нататък пътя си. Ако направи само една крачка след като се разколебае, той ще си причини по-голяма вреда, отколкото, ако би продължавал да ходи. Спре ли се да обмисли, че тази разходка му е необходима, че тя ще му принесе голяма полза, той ще координира своите вътрешни сили и ще може да продължи пътуването си. Ако някои каже, че има по-важна работа от екскурзията, по-добре да не предприема никакво пътуване. Следователно, при самовъзпитанието си, всички хора са длъжни да координират деятелността на своите органи. Някой ще каже: как е възможно да се координират вътрешните органи? Възможно ли е да им се заповядва? Не е въпрос да се заповядва на органите, но може да им се говори разумно. Органите са създадени от живи клетки, на които може да се говори, като на хора. Щом органите се убедят в това, което им се говори, те започват взаимно да си помагат. Тази взаимна помощ създава координация на органите. Наруши ли се координацията между клетките, зараждат се разни болести, като разстройство на черния, на белия дроб, и вследствие на това разстройство органите престават да си помагат едни на други. От различните разстройства в организма се явяват много отрови, много излишни вещества, каквато е, например, пикочната киселина. От тези излишъци в организма става втвърдяване на артериите, втвърдяване на мускулите, и хората губят своята пластичност, своята подвижност. Това пък създава неправилности и в кръвообръщението, в дишането, докато най-после човек замине на онзи свят.

Сто пеняза,
НБ - София, 8.5.1927г.