Страданията точно са определени, колкото са потребни за развоя на нашата душа. Не мислете, че те са случайни. За разумния човек всичко е разумно определено.

Страданията точно са определени, колкото са потребни за развоя на нашата душа. Не мислете, че те са случайни. За разумния човек всичко е разумно определено. Та, се радвайте на туй. Аз не говоря сега за страданията, които вие може да си произведете изкуствено – ако вземете нож и си прободете ръката. Не. Турите най-добрите си усилия, но случи се нещо непредвидено. Не се плашете от противодействията в живота, които ви идат. Като ви казвам да не се плашите – вий ще се плашите, без да се уплашвате; ще се обезсърчавате, без да се обезсърчавате. Много писатели има, след като е писал, дойде друг критик, по-добър; след като го нареже, хвърли перото, казва: „Няма да пиша вече“, плаче, плаче. След една година пак вземе перото, но не ходи вече при онзи критик. Що му трябва, защо ще ходите при този критик да ви нареже като един хирург, да ви прави операция? Вий издайте като псевдоним една малка книга, та между простите хора, без да ви знаят името, ще имате най-добрата критика. Не с и туряйте името. „Новият поет сега Ив. Михайлов...“ След туй този критик ще се яви, ще го надяла. Турете си някой псевдоним, не си казвайте името, да не знаят името ви, инкогнито сте – искаш да знаеш какво ще говорят хората.

Неизвестни величини / Слънцето,
МОК - София, 30.1.1927г.