За предпочитане е човек всякога да говори истината.

От хиляди години насам хората се борят с отрицателното в себе си, със злото, но въпреки това, не са го победили. Като се борят известно време със злото, най-после те отстъпват, понеже намират, че може да се живее по-леко, без борба и усилия. Като се провали в борбата, човек казва, че условията били тежки, че животът бил труден и т. н. Запример, срещате млад, идеалист човек, който започва търговия. Той казва: Аз няма да бъда като другите търговци, ще работя честно, всякога ще говоря истината. Като започне работата си, една-две години се проявява, както е казал, но щом навлезе по-дълбоко в търговията, полиците и задълженията му се увеличават, и той неусетно изменя на себе си: започва да послъгва, да си служи с интриги. Не, при каквито условия да изпадне, човек трябва да бъде честен, да говори истината. Някои се страхуват да говорят истината, да не се изложат пред хората. Те са прави за себе си. Ако говори човек истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога. Кое от двете е за предпочитане?! За предпочитане е човек всякога да говори истината.

Което става,
ООК - София, 4.12.1929г.