Казваш: Този добитък е заклан, аз не съм отговорен. Човек е отговорен за всичко, което върши. Защото твоето желание за новите обуща ще се предаде на хиляди хора.

Вие, модерните хора, които нямате някакво разбиране, гледате, че обущата ви са “прогледнали”. Вие си затваряте очите и казвате: “С “прогледнали” обуща ще се ходи.” Съдрали са се обущата и вас ви е срам да ходите със съдрани обуща. Защо ви е срам да ходите със съдрани обуща? На какво отдавате срама на човека да носи съдрани обуща? Когато обущата са нови, човек има особено разположение. Твоите обуща са нови, но тия обуща от чий гръб са снети? Знаеш ли колко ще платиш за едни великденски обуща? Колко обуща могат да се направят от една телешка кожа? Или от една ярешка кожа, колко предполагате, че може да се направят? В желанието си да заколиш едно теле и да направиш от кожата му обуща, представяш ли си след колко поколения трябва да плащаш за своите обуща? Знаете ли колко ще платите? По съвременния морал на човека, ще помислиш за обуща, че трябва да се платят. Казваш: Този добитък е заклан, аз не съм отговорен. Човек е отговорен за всичко, което върши. Защото твоето желание за новите обуща ще се предаде на хиляди хора. Ти несъзнателно ще причиниш вреда и страдание. Ще кажеш: “То е животно, в него страданието не е така силно.” Право е, че животните не страдат така, както човек страда. Но все-таки, щом животните страдат, това страдание ще се пренесе и върху хората. Страданието у животните ще се предаде, както в по-висшия живот страдат от по-нисшия. Вземете микробите. Един по-нисш живот става причина, един по-висш живот до страда. Вземете чумата, холерата, има и други болест, които се дължат на малки същества, които искат да живеят. Тия същества като влязат в човека, ни най-малко не искат да го уморят. Но те са като стадо говеда, като минат някъде отъпчат тревата, всичката трева е опасана, оцапана. Тия микроби са такива, че като влязат в човешкия организъм за 24 часа, те са милиони и оставят своите извержения, отравят човека и той умира от нечистотиите. Той не може да се справи с тия нечистотии. Отровата на микробите зависи от техните извержения. Учените хора се стремят да спрат процеса на размножаването на микробите, да не се размножават. И тогава са дошли до извода, че човек трябва да има чиста кръв. Като дойдат тия микроби, да не намерят храна да се размножават, да измират гладни, да не могат да се размножават. Някой пита: “Защо трябва да живеят в човека?” Ти трябва да имаш чиста кръв да не те изядат микробите. Като имаш нечиста кръв, те ще ти идат на гости. Първо ще дойде хремата. Хремата е дама от високото общество. Тя в стомаха не слиза. Дойде в носа, качи се там, вземе първите стаи в апартамента и след туй започва да чисти, отвори прозорците. Понеже се е качила в носа, не можеш да я изпъдиш. Ония погрешки, които правите, като дойдат във вас на гости, ще вземат някой апартамент в очите, в ушите, в устата, на зъбите, на пръстите. Като се качи на пръстите, деформира пръстите. Някой цирей излезе. Не зная дали излизат циреи на пръстите. Такива малки фуски, нали излизат? Казвам, трябва да имате начин за вашето самоусъвършенстване. То е процес. Това, което говоря не е лошо за един обикновен човек. Вие искате да уредите вашия живот на Земята. Човек да уреди живота си, трябва да разбира, да знае как трябва да живее. Защото живеенето на Земята е едно изкуство. Един цигулар, който иска да се научи да свири, трябва да разбира от музика, трябва да разбира онзи инструмент, който има, как да го държи и как да разполага с инструмента. И животът е едно голямо благо. Вие искате да живеете. Трябва да знаете как да живеете. Дайте една правилна насока.

Което мислиш, става,
МОК - София, 8.1.1937г.