Поривът е нещо благородно. При такъв един порив ти усещаш освобождение, усещаш, че човек расте и се подмладява и по-красив става. Не спъвай порива си, но дай му свобода, свобода на душата си.

Молитвата, според мене, това е наука. Не само да си дига човек ръцете. Най-хубавата наука е молитвата. Казвате: „Човек, който не е учил да се моли.“ Че, кой не се е молил? Молитвата е външен израз на Любовта. Кой не се е молил? Я вижте онзи младия момък, воденичен камък вдига, а седи пред младата мома и я гледа в очите и казва: „Без тебе не мога да живея.“ Смешно ли е туй? Туй е молитва на любовта. Казва: „Твоята сила седи в любовта. Докато ме обичаш, ти си силна; като престанеш да ме обичаш, ти си съвсем слаба.“ Защо хората са слаби? Защото не обичат. Защо хората са болни? Защото не обичат. Защо са безверници? Защото не обичат. Защо остаряват? Защото не обичат. Обичай! Не спъвай онези благородните пориви на своята душа! Моят съвет за вас: Никога не спъвайте какъвто и да е порив. Аз не говоря за Слънцето. Всеки порив на вашата душа нека бъде свещен. Каквото дойде в душата ви, приемете го. Не мислете за последствията. То е Божествено. Трябва да правите различие между наслада и порив. Що е порив? Поривът е нещо благородно. При такъв един порив ти усещаш освобождение, усещаш, че човек расте и се подмладява и по-красив става. Не спъвай порива си, но дай му свобода, свобода на душата си.

Изпълнѝ,
НБ - София, 3.6.1934г.