Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще турите волята си в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби“.

Имате една болест за лекуване. Нека допуснем, че е дифтирит или чума. Това са ред микроби. Силата на тази болест седи в чрезмерното размножаване на микробите. И всички лекари се стремят да спрат тези микроби, защото като се размножават, изхвърлят своите извержения, които отравят кръвта, и човек умира. Следователно, първото нещо: Спрете размножаването на тези микроби! В болестта имате два живота, които са в дисхармония. Единият живот е размножаването на тези микроби, а другото положение е редът и порядъкът на тези клетки. Питам тогава: Няма ли начин да се възстанови тази хармония? – Има начин. Трябва да концентрирате вашия ум, да го държите във връзка с Господа и да кажете: „Господи, ние имаме много богатства, тези неканени гости са дошли да го унищожат, да го изядат, помогни ни!“ Някой път може да изядат всичкото ви богатство и нищо да не остане от вас. Ще концентрирате ума си и лекарят ще дойде. Той е необходим. Един човек сам не може да лекува болестта си, двама души трябват. Лекарят ще дойде, той е единият, неговият мозък е едно динамо, а вие сте вторият. Ще концентрирате вашата мисъл към тези микроби и ще спрете тяхното размножаване. Веднага ще усетите, че температурата не се покачва. Качването и спадането на температурата показват бързите промени, които стават в охтичавите. Значи най-първо температурата трябва да се уравновеси, да дойде до нормалната температура. Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще турите волята си в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби“. Ще се запитате: „Може ли?“ – Може, разбира се. „Ами че как?“ – Ти нали искаш да бъдеш гражданин на Царството Божие? Ако с тези малки болести не можеш да се справиш, как ще можеш да се справиш с по-големи работи? Дойде лекарят, казваш: „Господин докторе, ще оздравея ли?“ – „Ще оздравееш.“ Пипне ти пулса, бие слабо. Не говори истината. Пулсът ти бие слабо, лекарят вижда, че положението е сериозно, и казва, че ще оздравееш, но се съмнява, а болният разбира туй. Не, ще му кажеш право в очите: „Ще оздравееш!“ – нищо повече. Ако не можеш да говориш истината и виждаш, че той ще си замине, или ще замълчиш, или ще му кажеш: „Братко, приготви се, викат те на гости в другия свят“. Туй е по отношение на всички. Всички ще имате тези болки: очеболие, коремоболие и други. Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите. Вижте онзи богатия човек, тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава. Като дойде Господ, казва: „Господи, всичко ще направя“. Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: Кое състояние е по-добро? Казват: „Горко на богатия човек!“ Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? А тия, които нямат богатство, имане, не значи, че са сиромаси. Сиромашията е вътре в нас, в нашите разбирания. Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да използваме тези богатства.

Ще хвърля мрежата,
НБ - София, 25.11.1923г.