Когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света.

Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. Никакви убеждения не могат да съществуват без присъствието на ума, на сърцето, на душата и на духа. Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса. И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно. За да разреши въпросите си, той непременно трябва да обича някого. Това значи: неговото сърце непременно трябва да се е събудило. Съвременните хора трябва да се подложат на големи страдания, които да разтърсят сърцата им, да започнат да любят, да обичат, но не от страх, а доброволно. Ако страданието може да събуди сърцето на човека да люби, това показва, че той е дошъл вече до своето спасение. Ако страданието не може да раздвижи сърцето на човека, да го накара да люби, това показва, че то не може и да го спаси. Някои питат: “До кога ще страдат хората?” - Докато се спасят. Казвам: Иде страшният ден! В какво отношение този ден е страшен? - В това, именно, че Бог ще се прояви. При това знаем, че Бог е Любов. То значи, когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат пред дървото на живота и още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. И който го разреши, ще бъде дигнат на небето. Казвате: “Страшно нещо е човек да се дигне във въздуха!” Питам: По какво се познава, че пиленцето, което е прекарало дълго време в своето гнездо, е заякнало? - Силата му се познава по това, че щом заякнат неговите крилца, то изхвръква вече от гнездото си. Щом дойде този ден, то хвръква с крилцата си нагоре из въздуха. И на съвременните хора казваме, че е време вече да хвръкнат нагоре във въздуха. Те казват: “Страшно нещо е да хвърчи човек във въздуха!” Не, време е вече хората да се повдигнат, да литнат с крилата си във въздуха. Въздухът, това е възвишеният свят на Любовта, в който хората трябва да живеят. Сърцето и умът на човека са неговите крилца, с които той дълго време ще се упражнява в гнездото си, докато дойде един ден Господ и го накара да излезе вън от гнездото си, да хвръкне с крилцата си в широкия и просторен свят.

Не Го приеха,
НБ - София, 28.11.1926г.