Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата. Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж! Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее. Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.