Важно е човек да свърши започнатата работа, а кога ще стане това, не е важно. Някой гради къща, иска да я свърши по-скоро. Той има предвид материалните блага. Като свърши къщата си по-скоро, ще може веднага да я даде под наем и да се ползва от нея. Следователно във всяка бърза работа се крие нещо користно, някакъв материален интерес. В духовния свят обръщат внимание на качеството на работата, а не на количеството, затова там не бързат. Желанието на човека да бъде учен е свързано с придобиването на много знания. В този смисъл ученият представя натоварена кола. С какво е натоварена колата – със знание, с жито или със скъпоценности, не е важно. Срещате двама души: единият носи 100 килограма жито, а другият – едно зрънце. Който носи стоте килограма, той има пред вид яденето. Който носи само едно зърно, той мисли да го посее. Той знае да яде, но знае и да сее. Какво означава яденето? Да ядеш, това значи да мислиш. Някои хора могат само да мислят, но не и да творят, т.е. да сеят. Като посеете едно житно зърно, вие изучавате процесите на покълването, на растенето, на цъфтенето, на връзването на плода и на узряването му. Като изучавате тия процеси, вие придобивате постоянство и търпение. Само по този начин взимате участие в процесите, през които минава житното зърно. Не е достатъчно човек да отваря само хамбарите и да вади оттук–оттам по няколко килограма жито, но той трябва да се научи да сее. Сегашните хора повече взимат наготово нещата, отколкото сами да творят. Взимате книгата на един автор, на втори, на трети и я четете. И това е добре, но същевременно и вие трябва да творите. Всеки човек трябва да има поне една малка нива, която сам да обработва и засява. Всяко знание или изкуство, което човек придобива, както и всяка работа, която върши, не е нищо друго, освен сеене.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл,
МОК - София, 26.9.1930г.
