Бог е дал очи на всички, свободно да гледат външния свят.

Идвали са при мене сестри да се оплакват от братята. Една сестра се оплаква, че един брат стиснал ръката й. – Защо? – Обича я човекът. – Така ли се изразява обичта? – Той обича така. Другите обичат по друг начин. – Ограничава ме, не ми позволява да говоря с този или онзи брат. Имам право да гледам само някой брат. – Много естествено. Този брат, когото ти позволява да гледаш, е хубава лупа, през която можеш да четеш. Другите братя не са хубави лупи. Така мисли той. Всяка сестра и всеки брат трябва да бъдат свободни, да гледат през всички лупи и да се учат. Бог е дал очи на всички, свободно да гледат външния свят.

Двете жени,
УС, НБ - София, 16.1.1938г.