Желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.

Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е. Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля. За такова добро ще плащате скъпо. Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си. Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.

Двете слугини,
НБ - София, 29.1.1939г.