Стремете се към доброто, а понякога, като няма какво да работите, спрете вниманието си и върху злото.

Песимизмът не е само философска система, за която някои философи говорят, но състояние, в което изпадат и хората, и животните. И кучето изпада в песимизъм. Но достатъчно е да дойде някое кученце при него, да си поиграе, да му донесе една кост, за да се освободи от песимизма. Като види, че някой го обича, грижи се за него, кучето се освобождава от песимистичното настроение. Кога изпада човек в песимизъм? – Когато мисли, че хората не го оценяват, не му мислят доброто и търсят начин да го изиграят. Песимистичното състояние в човека се дължи на влиянието на Сатурн. Сатурн е материалист, паднало величие. Той е детрониран Бог. Каквото и да му говорите, той казва: „Аз съм бил между боговете, какво ли не съм видял и опитал“. Много неща е видял Сатурн, много неща е опитал, но любовта не е опитал. Към всички е недоверчив, но като види Луната, особено Венера, веднага изменя възгледите си. Кога изменя човек възгледите и настроенията си? – Когато срещне своя любим приятел, когото не е виждал десетки години. Любовта му към неговия приятел става причина да се пробуди Божественото, висшето съзнание в него. Това значи да изложи душата си на меките, приятни лъчи на светлината, които галят и повдигат човека. Отваряйте сърцето и ума си за тези лъчи, да растете и да давате плод. Не запушвайте прозорците на душата си за тях. Те идат и заминават, не им поставяйте изкуствени прегради. Трябва ли да чакате външна помощ, да дойдат разумни същества от по-висок свят, те да отварят прозорците ви и да ви освобождават от товара ви? И те могат да дойдат, но по-добре е човек да разчита на себе си. Щом стане от сън, веднага да отвори прозорците на ума и на сърцето си, да възприема меките и топли лъчи на светлината. И тъй, дойдете ли до някаква мъчнотия, изпитание или препятствие, кажете си: „Аз съм по-умен от животното, по-умен съм и от кучето, което лесно се справя с мъчнотиите си“. Вържете едно куче и един кон с въже и вижте какво ще правят. Кучето не чака да дойде господарят му да го освободи. То прегризва въжето и се освобождава. Конят ще умре вързан, но няма да прегризе въжето. Ако скорпионът се види заграден с огън, той вади жилото си и сам се пробожда, не чака да дойде някой да го освободи, нито се оставя жив да изгори. Това са отрицателни, специфични прояви на съществата, не са общи прояви на живота. Отрицателните прояви и злото не представят смисъла на живота. Затова, стремете се към доброто, а понякога, като няма какво да работите, спрете вниманието си и върху злото.

Лъч на пробуждане,
МОК - София, 4.12.1927г.