Един ден живот, но разумно използван, струва повече, отколкото животът на цялата вечност, но неразумно използван.

Кога човек се радва на свещта: когато е запалена, или когато не е запалена? – Когато е запалена, разбира се. И свещта се радва, когато гори, понеже тогава тя проявява своя живот. Тя благодари, когато я запалите, и казва: „Макар един ден само да живея, но искам да видя своя живот и да му се порадвам“. Този живот на свещта струва хиляди дни. Не е ли запалена свещта, тя е мъртва, балсамирана свещ. В това състояние тя може да прекара цяла година, но все мъртва ще остане. Един ден живот, но разумно използван, струва повече, отколкото животът на цялата вечност, но неразумно използван.

Човекът на новото,
СБ, РБ - 7-те езеро, 19.7.1931г.