Онзи, Който е поверил на тебе всичко, отдай Му всичко.

Ако ви накарат да носите едно хубаво шише, с хубава вода, далече от извора и ви поискат водата, вие ще се подвоумите. Но ако дойдете при един хубав извор, то, без да ви кажат, ще излеете водата и ще турите нова. Но, далече от извора, ще кажете: „Трябва ми водата, как ще я излея!“ То е все същото изпитание. Писанието казва: „Това, което Бог ни дава, ние трябва да го дадем.“ Да не туряте в даването нещо безразборно. Не да каже, който дойде, за каквото и да е: „Дай ми това.“ Той може да иска, но тебе ти трябва. Но Бог, Който ти е дал, Той ти е господар, дай Му. Има два вида даване: има едно свещено даване, а пък другото го наричам обикновено даване, то е грехът. Със свещеното даване се издига човек, а при обикновеното даване, човек губи. Аз говоря за свещеното даване. Онзи, Който е поверил на тебе всичко, отдай Му всичко. По някой път знаете ли защо падат листата? Падналите листа, както и падналите плодове, са много добри философи. Падналите листа знаят много повече, отколкото листата, които сега израстват. Падналите листа преминават през страдания, а онези още не са минали страданията. Аз съм гледал стари хора. Старият казва: „Така един ден ще повехнете, ще паднете и вие.“ Така един ден със смирение трябва да слезете долу при дървото, да те носи вятърът навсякъде и пак да си благодарен. Листата един ден ще пожълтеят и ще влязат в един живот по-висок, отколкото тези листа, които сега израстват. Вие казвате някой път: някой брат падна. Има паднали братя, но те са окапали листа. Той е във втората фаза. От моето гледище, той не е паднал брат, а окапал брат.

Синовно отношение,
УС - София, 21.1.1934г.