Всеки един човек отвън, всяко едно живо същество е условие за вашия прогрес или регрес.

Да кажем, че ти дойде известно скръбно чувство. Това неприятно състояние, ще те докара в едно възходящо състояние. След всяка скръб, идва една радост. И след всяка радост иде една скръб. Те се редуват. Скръбта и радостта не са произволни, те се редуват. Някой път следват две скърби и една радост, а пък някой път две радости и една скръб. Да ви кажа как. Минава един човек, носи 10 хиляди лева. Хващат го двама души разбойници, изваждат му парите, вземат 5 хиляди лева, а другите му ги дават. Онзи казва: „Слава Богу.“ Срещат го още двама души, вземат всичките му пари и той остава без пари. Сега започва другото. Той върви и плаче. Среща го един благочестив човек и го пита защо плаче. Той казва: „Взеха ми парите.“ − „Колко ти взеха?“ − „Пет хиляди лева. Жена имам, деца имам, какво ще прява?“ Онзи изважда и му дава пет хиляди. Дава му едно препоръчително писмо. Да спи при един приятел. Той се запознава с тези добри хора, взема им адреса, образува се вече връзка между този религиозен човек и него. Сприятелява се с човека. Онези разбойници го обрали. Защо? За да намери тези добри хора. Но, докато човек разбере тази тънка философия, главата му побелява. Единственото правило е: Причините за щастливия и нещастен живот са в самия човек, а условията са отвън. Тогава ние сме зависими от условията. Това е така. От причините не сме зависими, но сме зависими от външните условия. Всеки един човек отвън, всяко едно живо същество е условие за вашия прогрес или регрес. Писанието казва: „Избирайте си приятели от хората“ Там, дето можете да прогресирате, там оставайте. Това са обикновени практически правила. Навсякъде, където и да сте, дали сте в света, или където и да е, във всички области на живота, трябва да бъдете умни, добри и силни. Във всяка една причина е скрит Бог в нас. В причините, в нас, е скрит Бог. Причините са мястото, дето Бог действува в нас. Трябва да благодарите, че е така, защото, ако причините не бяха вътре в нас, Бог не щеше да бъде вътре в нас. Причините за мъчнотиите са в самия човек. Ако причината за мъчнотията е в ума, човек трябва да повиши чувствата. Ако причината на мъчнотията е в чувствата, човек трябва да направи повишение в ума. Когато човек има едно понижено състояние, трябва да знае причината къде е: в ума, в чувствата или във волята.

Причини и условия,
МОК - София, 23.11.1934г.