Оставите ли Бог да се прояви чрез вас, Той сам ще оправи света.

Съвременните хора не са толкова искрени, да разглеждат нещата обективно, да не се засягат. Те не се запитват, защо са дошли на земята, кой ги е пратил, имат ли някаква задача и т.н. Те знаят, че са се родили, имат тяло, с което си служат, и нищо повече. Кой им е дал това тяло, кой им е дал сърцето, ума, душата и духа – за това даже и не питат, не искат да знаят. Те работят с чужд капитал. Вие сте българи, англичани, или германци, но капиталът – вашето тяло не ви е даден нито от българите, нито от англичаните, нито от германците. Този капитал е Божествен. Вие сте учени, но това знание не го дадоха учените хора. Учените хора са само проводници на знанието, а самото знание иде от Единствения Източник на живота – от Бога. Следователно, всички хора имат отношение първо към Бога, а после към себе си и към ближния си. Хората не са дошли на земята да оправят света, нито да се управляват едни-други. Има кой да управлява хората. Има кой да оправя света. Оставите ли Бог да се прояви чрез вас, Той сам ще оправи света. Когато влезе да живее в човека, Бог ще разгледа първо, как е устроен неговият живот. И ако види, че този живот е устроен според Божиите закони, ще каже: Ето една добре, модерно устроена държава! Животът на нейните поданици е съгласен със закона на безсмъртието, или с Вечния живот. Вечният живот е организиран според великите закони на Битието. Когато казваме в Господнята молитва: ”Да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята” – ние имаме пред вид работата на Божествения Дух върху човека, в неговия живот на земята и на небето. И тъй, като разглеждате нещата от Божествено становище, вие се намирате пред множество проекти и перспективи. Докато сте в човешкия живот, вие се движите в тесен кръг, грижите се само за личния си живот. Щом влезете в Божествения живот, вие разширявате кръга на вашата деятелност и започвате първо да мислите за Божествените работи, а после за вашите. Който се движи само в рамките на човешкото, в края на краищата той ще фалира.

Той е реченият,
НБ - София, 7.4.1929г.