Щом живеем добре, ние изразяваме Божествения живот в себе си. Без този живот няма мисъл. Без този живот не можем да влезем в общение с разумните, с напредналите същества. За да влезем във връзка с мисълта на някой велик писател или учен, ние трябва да носим в себе си Великия живот – животът на Бога. При това положение само можем да разберем каква е била интимната мисъл на този велик човек. Тази мисъл не е негова само. Тя се е носила от векове насам, минавала е през много умове, разработвала се е, докато най-после е излязла от перото на този учен в стройна, красива форма, за да просвещава умовете и сърцата на хората. За това се изисква още и любещо сърце, пълно с любов, с обич. Тогава ще ви се разкрие дълбокият смисъл на всяка прочетена от вас дума. Ще разберете при какви условия е работил този учен и защо си е послужил с една или с друга дума. Когато писал своите Послания, апостол Павел употребявал някъде неопределена форма. Той е бил учен човек, което показва, че това е правил съзнателно, а не произволно. Много филолози и досега не могат да разберат защо си е служил с неопределена форма. Щом си е служил с тази форма, той имал някаква идея. Затова именно всички трябва да работите, да влезете във връзка с великите, с учените хора на миналото, да разберете тяхната интимна мисъл, която ги е заставяла да пишат по един или по друг начин. Това се постига с подобрение на живота, с внасяне в него елемента на любовта. Човек трябва да обича. – Какво трябва да обича? – Той трябва да обича красивото, великото в света и към него да се стреми. И грозното може някога да се обича, но само толкова, колкото е контраст на красивото. Злото може да се обича само като контраст на доброто. Омразата може да се обича само като контраст на любовта. Който има изобилна любов в себе си, той може да обича и омразата, и злото, и грозотата. Какво означава това? – Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му – всичко му обичате. Когато не обичате някого, и най-малкият недъг в него, най-малката запетая е в състояние да ви отдалечи от този човек. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любов. Затова и Писанието казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си." Значи, първо ще възлюбиш Бога, след това ще възлюбиш ближния си – човека. И тъй, когато Божествената Любов се прояви у нас, ние казваме, че Бог е проява на тази любов. Когато пък ние проявяваме своята любов в Божествения живот, тогава Бог проявява към нас любовта си в нашия живот. Следователно, ние ще проявим своята любов в Божествения живот, а Бог ще прояви своята Любов в нашия живот. Това е великото в света. Това е задача за разрешаване. Значи ние трябва да разрешаваме Божествената Любов, да проявяваме Бога в себе си, а Той трябва да проявява нас в себе си. По този начин ще има допирни точки между Божествения и нашия живот. Само така ще разберем разликата между Божията Любов и нашата.Така ще се създаде вътрешна връзка, вътрешна хармония между двата свята. Тази връзка ще осмисли живота на хората и ще ги сближи.
Човек трябва да обича. – Какво трябва да обича? – Той трябва да обича красивото, великото в света и към него да се стреми. И грозното може някога да се обича, но само толкова, колкото е контраст на красивото. Злото може да се обича само като контраст на доброто. Омразата може да се обича само като контраст на любовта.
