Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе.

Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо. Ако човек седи нагоре, не страда. Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда. Докато не дойде страданието, той нищо не дава. Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе. Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето. После поиска ябълката от детето, то не я дава. Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката. Защо плаче детето? Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава. Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“ Ти си загубил хиляда лева. Господ помислил да ти даде две хиляди. Казваш: „Защо ми вземаха парите?“ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите?“ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет. Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди. Казвате: „Защо ми вземат това?“

Без сол,
УС - София, 10.5.1942г.