Искам да мислите, да опитвате, да разберете, че при онази велика разумност всичко в света действа за добро.

Природата казва на болния човек: „Ще ти причиня най-големите страдания, но за добро, да оздравееш“. И колкото по-големи страдания усещате, толкова по-скоро болката ще премине. Не чувстваш ли болка, ти си фалирал. Докато кракът чувства болка, той е добре, престане ли болката, той е фалирал. Следователно, докато вие страдате в света, вие сте хора, аз ви обичам, но престанете ли да страдате, с вас въпросът е решен, вие сте фалирали. Че страданията са най-голямото благо! „Ама аз не искам да страдам.“ Та вие се лишавате от най-голямото благо! Има ангели, които сега биха дошли на вашето място, но Господ не им позволява. Те надничат там, обикалят, искат страдания, чакат и казват: „Господи, дай ни малко“. – „Не може, не може.“ Този ангел обикаля и какво не би направил, да дойде на земята да страда, а онзи човек, вкъщи, седи и въздиша. Казва си: „Защо Господ ми е дал най-голямото нещастие“. Не, Господ ви е дал велико благо! Туй искам да го втълпя в ума ви, не хипнотически, но искам да мислите, да опитвате, да разберете, че при онази велика разумност всичко в света действа за добро.

Ще хвърля мрежата,
НБ - София, 25.11.1923г.