Щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество.

Човек е смешен по някой път в себе си. Той е предразположен да тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата. Че майка му така го е родила, че обществото е такова. Донякъде е вярно туй. Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но да туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина? То е един крив логически извод, то не е вярно. Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали, да ги калесаме. Насила идват страданията. И най-после те казват: „Ще дойдем, ще дойдем на гости!“ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданието като дойде, няма връщане назад с тях. Защото пътят на щастието е постлан, павиран с камъните на нещастието. И следователно щастието за да дойде в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не го направим, тия страдания няма да си идат. И като свършим тоя път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!

Ще се зарадва,
НБ - София, 15.10.1933г.