Като четете Евангелието, виждате, че там се излагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение; там се явява спор, нещо присъщо на човешкото. Значи, в живота на Апостолите, даже и на светиите, има вече примес от човешки елемент. Като дойдете до живота на обикновените хора, това отклонение се забелязва още повече. Значи, съвременното християнство малко прилича на първото. Това не е за осъждане, но казвам, че от научна гледна точка, между първоначалното християнство и сегашното има голямо различие. Първоначалният извор се е размътил, в него са влезли много чужди елементи, по които хората днес не се познават. Причината за това е почвата. Тя е била чернозем, вследствие на което, когато минавала водата през тази почва, взела със себе си много примеси, чужди на нейното естество. За да може сегашното християнство да се изчисти от всички примеси, от всички нечистотии, трябва да дойде някой велик алхимик, да го тури в ретортата си, да го нагрява, докато най-после остане чистото Христово учение, което има прямо отношение към Бога. Но понеже се страхуват от Истината, хората избягват това нещо. Те се страхуват от Истината, както болният – от лекаря. Като дойде лекарят при него, той му казва: Господин лекаре, лекувайте ме, давайте ми, каквито лекарства искате, но моля ви се, нож не туряйте на мене. – Това е така, но то се отнася само за здравите части на тялото. На здраво място нож не трябва да се туря, но на гнило място ножът непременно трябва да оперира.