Добрият господар е божественото в човека, висшето съзнание, което и ден, и нощ му нашепва добри мисли, чувства и постъпки. Като нашепва постоянно на човека, той все ще чуе нещо, но и да чуе – не различава – там е лошото.

„Никой слуга не може на двама господари да слугува.“ (...) Двамата господари... Лошият е този, който ни води в лошия път. Добрият господар е божественото в човека, висшето съзнание, което и ден, и нощ му нашепва добри мисли, чувства и постъпки. Като нашепва постоянно на човека, той все ще чуе нещо, но и да чуе – не различава – там е лошото. Понякога едва отдалеч чува човек един глас, но си казва: „Възможно е, но може и да се лъжа.“ Като се вслушва в гласа на божественото и изпълнява каквото му казва, той има вече условие да развие ума си. Щом умът в човека се развие, ще дойде и любовта в него да царува. Досега, колкото съм изучавал, не съм срещнал нито един велик човек, който, като е имал любов към Бога, да е страдал от немотия или да е имал страдания. На мнозина, които са изгубили любовта си към Бога, съм разправял. Няма нито един човек в света, който, като е носил в себе си любовта към Бога, да е умрял. Под смърт аз разбирам, когато човек умира и е недоволен, че умира. Някой, като умира, умира с радост, а някой, като умира, вика: „Помагайте.“ Този човек няма любов в себе си. Този човек мяза на богатия, в дома на който живял Лазар. Той умира, но отива в мястото на мъчението. Това вече не е живот, то е изтезание. Можете ли да кажете, че когато някой е инвалид, сляп и глух, че това е живот. Думата ми е, когато в човека функционират всичките пет чувства, всичките му способности и чувства и най-после, когато в него функционира и тялото му във всичката си пълнота, може да използва всички блага, които Бог му е дал, това аз наричам живот. Да лягаш и да ставаш с радост, това аз наричам живот.

На двама господари,
НБ - София, 1.1.1933г.