Единствената култура за в бъдеще ще бъде културата на въздигнатото и очистено човешко сърце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнем човешкия ум. Културата на ума е необходима, понеже умът може да бъде помощник за въздигането на сърцето.

Единственото реално нещо, то е волята Божия, върху която почива човешкият живот, върху която почива семейството, домът, народът, върху която почива цялото човечество. Бог е туй великото, в което ние живеем и се движим, и съществуваме. Но въпреки тази реалност, ние нямаме ясна представа какви са отношенията на Бога спрямо нас и какви трябва да бъдат нашите отношения към Него и към ближните ни. Ние нямаме още една правилна философия, определена. Разните религии до известна степен дават едно упътване, но то е временно. В най-древните времена, за да умилостивят Бога са принасяли човешки жертви, след това са принасяли в жертва животни. Сега ние минаваме с по-малко разноски, с много малко разноски, дотам сме достигнали. А за да се служи на Бога, изисква се едно приложение, не такава жертва, а трябва да се принесе в жертва човешкото сърце. Не туй човешко сърце да се изгори, не да се унищожи, но да се посвети на Бога. Единствената култура за в бъдеще ще бъде културата на въздигнатото и очистено човешко сърце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнем човешкия ум. Културата на ума е необходима, понеже умът може да бъде помощник за въздигането на сърцето. Ако четете свещените книги, ще видите, че никъде не се казва: "Сине мой, дай ми ума си,” но се казва: "Дай ми сърцето си". Умът е от една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърцето на човека загазва, всичките противоречия, съблазни, зависти, омраза - всичко това произтича от човешкото сърце.

Моята Любов няма да премине,
НБ - София, 21.2.1932г.