Съвременните хора не успяват в много работи, защото мислят, че благата, към които се стремят, се придобиват по механичен начин. Това е стар възглед, останал от далечното минало на човечеството.

Съвременните хора не успяват в много работи, защото мислят, че благата, към които се стремят, се придобиват по механичен начин. Това е стар възглед, останал от далечното минало на човечеството. Тази е причината, поради която детето очаква всичко от майка си, синът – от баща си, дъщерята – от майка си, ученикът – от учителя си, болният – от лекаря и т.н. Това е вярно отчасти само, по отношение на физическия свят. Обаче и на физическия свят за предпочитане е човек да прави усилия, сам да придобива благата на живота. Какво правят сегашните хора? Те постъпват точно обратно. Цял живот бащата работи за сина си, копае на лозето, оре нивата, за да може синът да учи, да се образова, да придобие знания. Бащата носи скъсани дрехи и обувки, да има повече пари, да облече добре сина си. А синът чете, пише, облича се добре, ходи по разходки с другари, не мисли, че трябва да помогне на баща си. Той счита, че в реда на нещата е бащата да копае, да вдига и слага мотиката. Бащата се въодушевява от надеждата, че един ден синът му ще стане учен човек, и затова има сили да работи на лозето и на нивата, но синът не цени тези грижи, този тежък труд. Той не казва, че един ден, като стане баща, ще следва примера, който е видял в дома си. Като гледа, че баща му ден след ден старее, синът казва: „Остаря вече баща ми, трябва да си замине за онзи свят“. Най-после, бащата заминава, но синът не е придобил онова, от което сърцето и душата му се нуждаят.

Божествена светлина,
ООК - София, 6.6.1928г.