Затуй заради вас е хубав пътят на любовта. Аз го препоръчвам по него да ходите.

Хубав е моралният живот, но човек трябва да има или страх, или любов към Бога. Има ли страх или любов към Бога, той ще се превъзпита, ще стане човек. Защото, ако има страх, той ще придобие мъдростта, ще върви по пътя на мъдростта, тя ще го спаси. Пък ако има любов, той ще върви по закона на благодатта. Любовта е път ма най-малко съпротивление. Следователно там и децата може да ходят. Страхът е за гениалните хора, за адептите, за боговете. Едно божество никога не върви по пътя на любовта. Те, ако биха имали сила, биха снели Господа, но ги е страх. По пътя на мъдростта вървят и всички треперят. Господ, когато някой бог не се подчинява, той стъпи с крака си отгоре, погледне само веднъж, потреперят всичките фибри. Като потреперят, той се почувства унижен. Господ казва: "Ти този ден ще се снишиш." За любов на боговете не се говори. За слабите хора е любовта. Страхът е за божествата, за великите хора, но туй трябва да го разбирате. Тогава, ако Господ не стъпи с крака си, тогава други ще стъпят отгоре. Вие от този закон не може да се избавите. Може повече от десет години - тук, из софийските улици, едно голямо куче хванало едно по-малко, натиснало го на гърба, турило устата на врата, не го дави, но ръмжи. Другото вика, моли се, въргаля го, въргаля го и като го пусна, другото хукна. Другото куче, което бягаше, не мина стотина-двеста крачки, вижда друго по-малко куче. Изведнъж го настигна и то започна да му приказва. Като се освободи малкото куче, и то бяга. Както едното, така и другото постъпи. Страх е това, то не е любов, не го посрещна с любов. Давене има. Вие казвате: "Аз да съм силен." Ами трябва да знаете, силният човек трябва да се страхува. Ако не се страхува, ще се разруши. Даже най-силната граната, която хората може да направят, те се пукат сами. Щом се пукне една граната, какво може да направи друг със силата. Та не трябва да хабим силите си. Трябва да знаем, като се пукне, да извърши нещо. Ние разчоплим някое малко парче, но работата все таки не е довършена. Такава граната все трябва да се хвърли, а при това ще видим, че разходите струват повече, отколкото приходите. Затуй заради вас е хубав пътят на любовта. Аз го препоръчвам по него да ходите. Може да ходите и по другия път, но и единият, и другият път е свещен. По човешки говоря. Нищо повече. Да стъпи Господ отгоре, не е лошо нещо, то е благословение, то е отлична работа, но Господ не стъпва така лесно. Той може да опита някой бог, който не се подчинява. Някой път може да се предизвика. Как ще разберете, че Господ е едно грамадно същество с крака. Такава една идея ще си съставите като фигура на речта, символ. Има външни условия, които може да се сменят. Онзи цар, като го лишат от войската, от генерали, от министри, като го изпъдят от държавата, остане без ничия помощ, става слаб като другите. Ето Божия крак, турил е един товар. Той седи като другите хора, носи товара. Царската корона, скиптърът изчезнали. Той ходи бос като цар Давид, който бягаше от сина си. Давид бяга бос, да види как се вземат чужди жени. Господ погледна с благоволение, казва на царя: "Аз те изведох като овчар. Какво започна да газиш през просото?" Казвам, не мислете, че това, което стана с Давид, няма да стане и с вас. Ще стане. Изключение няма. За никого досега не е направено изключение, нито пък за вас ще се направи. Единственото нещо - трябва да бъдете разумни.

Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя,
ООК - София, 1.5.1929г.