Грехът, този паразит, ужасно се размножава. Само тъй, като се докосне вътре, е ужасно. С най-малкото докосване - с мисъл, с чувство, с пипане, по който и да е начин, грехът се предава.

Когато казвам, че трябва да се напуснат известни възгледи, разбирам, че трябва да напуснете в себе си известни болезнени състояния, да се освободите от болестите, да остане истинският живот. Болестта се дължи на чужда материя, на чужд живот, на по-нисш живот, който се е вмъкнал у вас. Той е паразит. Всяка една болест е паразитно състояние в човека. Всичките болести, където и да са - в мускулите, в костите, в нервната система, в стомаха - дето ги наричат язви - това са все живи същества, които изтеглят соковете на вашия живот. Следователно трябва да се освободите от този нисш живот, да го турите на място, той няма право да живее у вас като паразит; и греха, в туй отношение, аз го считам за един от големите паразити, които всякога са съществували. Може да съществува. Грехът е един голям паразит. Сега, не искам да се спирам и да говоря върху злото, защото туй, за което човек мисли, от него някой път се заразява. Грехът, този паразит, ужасно се размножава. Само тъй, като се докосне вътре, е ужасно. С най-малкото докосване - с мисъл, с чувство, с пипане, по който и да е начин, грехът се предава. Той е по-страшен от проказата, по-страшен е от сифилиса. Ако ти дадеш на един човек, който е престъпник, да ушие булчинската дреха на една мома, тази булка ще свърши нещастно, трагично. Ако вие дадете на един шивач - престъпник дреха на един млад момък, който встъпва в брак, и той ще свърши фатално. Ако дойде в къщата ви един свещеник, свързан с греха, вие ще свършите фатално, или ако е болен от проказа, вие ще свършите фатално. Ако четете една книга, написана от писател, заразен от проказа, вие ще свършите фатално. Казвате: "Какво трябва да се прави?" Според мен, един поет, когато пише, трябва да бъде изпълнен с най-възвишени чувства и мисли. Когато един художник рисува, трябва да свещенодейства. Един говорител - когато говори, свещен трябва да бъде неговият език. Един човек, който отива да прави добро, или, който гледа една жена, свещени трябва да бъдат неговите очи, свещени трябва да бъдат неговите уши. Това е дълбокият смисъл на живота.

След това,
НБ - София, 28.2.1932г.