Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни.

Избягвайте да сравнявате нещата. Ако си служите със сравнения, с уподобяване на нещата, вие разваляте тяхната красота. Когато две моми се конкурират в красотата си, те непременно ще я изгубят. Красотата се губи по единствената причина, когато в човека влезе някакъв чужд елемент. Момата, която печели конкурса, се възгордява, а тази, която губи, се озлобява. В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чуждите елементи, които развалят красотата. Момата, която губи конкурса, казва на първата: „Аз ще ти дам да разбереш!“ – Колко видни красавици са изгубили красотата си, благодарение на завистта! Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци! Четете по вестниците, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си. Добре е красивият човек да носи було на лицето си, да го не виждат хората. Красотата е нещо вътрешно. Единственото място, където може да се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят. Под думата „разумен свят“ разбирам Божествен свят. Само в разумния свят може да се оцени какво нещо е красотата. Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи силата на човека се състои в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува известна зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай!“ Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява.

Едно звено,
СБ - София, 3.9.1933г.