Само слабият се домогва до външната, физическата страна на Бога. Той казва, че има Бог. Силният, обаче, казва: Аз съм сам Бог. Друг Бог, освен мене, не съществува.

Само гениалните хора имат вяра. Талантливите хора имат вярвания, а обикновените хора имат суеверия. Така аз деля хората. Според мене, вярата е закон, който определя степента на знанието. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се увеличава знанието. И обратно: щом се увеличава знанието, и вярата се усилва. Между вярата и знанието има известно съотношение. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра. Това е вярване. Когато вярата се усилва, а човек, вместо да придобие знание, губи и това, което има, туй е суеверие. И тъй, вярата, като вътрешен подтик на ума, води човека в областта на знанието. Каква е тази област, той не знае, но има известна връзка между човешкия ум и Разумността. Аз наричам тази Разумност „Бог", не във физически смисъл, но в дълбок духовен смисъл. Само слабият се домогва до външната, физическата страна на Бога. Той казва, че има Бог. Силният, обаче, казва: Аз съм сам Бог. Друг Бог, освен мене, не съществува. Питам: Ако силният постъпва несправедливо към слабия, Бог ли е той? Никакъв Бог не е, той е глупав човек. Под „Бог" разбирам висшето, разумното начало в човека, което го отличава от другите същества. Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, както сега се развива, а не както преди хиляди години; нито, както се е развивал у млекопитаещите, птиците, рибите; нито както се е развивал у растенията. Може би, животът в тази далечна епоха, да е бил отличен и за животните, и за растенията, но ако и хората следват този път, той не им отговаря.

Иде Исус,
НБ - София, 5.10.1930г.