Някога, в далечното минало, хората са живели на луната, и от там са се преселили на земята. Най-учените, най-добрите хора са останали да живеят на луната, откъдето и до днес ръководят културата на земята.

Като дойдат до някои научни въпроси, нашите учени разсъждават много повърхностно. Те говорят за състава на слънцето. Казват, че на слънцето има водород, кислород и ред още елементи. Те се произнасят за температурата на слънцето, на различните звезди. Според някои учени има звезди, температурата на които достига до 20,000 градуса. Как са дошли до това твърдение? Като ги изучават от земята, вярно е, че температурата на тези звезди е 20 000 градуса, но като се отиде до тях, температурата им ще бъде около 35 000 000 градуса. Като слушате да се говори за учените така, ще кажете, че с това се подбива техният авторитет. Авторитетът на учените не може да се подбие. Истински ученият има всякога авторитет, а обикновеният учен не трябва да си прави илюзии, че всичко знае. Той трябва да се радва, че нещата постепенно се откриват за него, докато дойде до тяхното истинско положение. По-рано учените казваха, че на луната нямало никакъв живот, а сегашните учени поддържат, че на едната страна на луната се забелязвал някакъв живот. Значи, учените постепенно се приближават към истината. Забелязано е, че под влиянието на луната водите в моретата и океаните се повдигат и снишават, явяват се приливи и отливи. Какво показва това? Това показва, че на луната живеят интелигентни, разумни същества, които с мисълта си влияят, както върху хората, така и върху целия живот на земята. Когато някой човек повдигне с ръката си предмет тежък 60 кг, това показва, че в него има живот, сила. На това основание вадим заключение, че и луната е жива, защото повдига водата на десетки метри височина. Ако луната беше мъртва, тя не би могла да повдига водата. В природата мъртви тела не съществуват. Че луната е жива, за това говори факта, че тя е изпратила всички хора на земята. Някога, в далечното минало, хората са живели на луната, и от там са се преселили на земята. Най-учените, най-добрите хора са останали да живеят на луната, откъдето и до днес ръководят културата на земята.

Ще ти въздаде,
НБ - София, 12.5.1929г.