Много пъти се случва, че за откъсването на едно цвете, някои хора са плащали с живота си.

В природата съществува една наука, която за в бъдеще трябва да се тури в приложение. Пуснете един апаш в една тъмна стая, веднага в него ще се зароди желание да задигне нещо, понеже е тъмно. Почнете да пущате светлина. Колкото повече се увеличава светлината, той ще почне да се безпокои. Щом прозорците са отворени, щом светлината е непоносима, той почва да се озърта, тази светлина попада в неговата мисъл. Значи всяко престъпление, всяко зло може да се роди при недоимък на светлина в човешкия ум. Вие може да направите един опит. Един човек, който е тръгнал да извърши престъпление, внесете малко светлина в неговия ум - той веднага ще почне да се спира, да се озърта, дали са го видели. Щом няма светлина, той е смел, решителен в пътя си. Та казвам: Престъпленията в света почиват върху една разумна сила, която първоначално е влязла в света. Всеки един, който върши престъпление, той мисли, че може да подобри живота си. Това е лъжа, самоизмама. Няма престъпник, който да не мисли, че като свърши престъпление, ще подобри своя живот. Ако вие можете да премахнете тази самоизмама, ако можете да премахнете тази илюзия в ума на човека, той може да живее по-трезв живот. Всички престъпления стават по единствената причина, че човек мисли, че ще подобри живота си. А животът чрез престъпления не може да се подобри. Защото всяко престъпление е нарушение на великия Божествен закон на хармонията. Сегашните хора нямат ясна представа за тясната връзка, която съществува в цялата природа. Защото всички живи същества, растения, животни, те са изложение. Вие минавате през една местност, край някой извор виждате едно цвете много красиво, у вас се заражда желание да откъснете това цвете, мислите да го занесете на вашата майка; на баща си, или на някой ваш приятел, или на някой ваш възлюбен. Или видите някое животно лежи, мислите туй животно да го занесете на някой ваш близък. Но тези цветя, тези животни са изложение: велики художници, невидими за нас, тук са изложили своите художествени произведения. Много пъти се случва, че за откъсването на едно цвете, някои хора са плащали с живота си. Ти ще занесеш цветето на майка си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на баща си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на сестра си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на брата си, но ще платиш с живота си. Комуто и да го занесеш, ще платиш с живота си. Хората казват, че това е една случайност, и вие ще кажете, че това е една случайност. Но знаете ли за тези живи алпийски рози колко хора са станали жертва? За да могат една такава алпийска роза да я снемат, плащат с живота си. Питам тогава, защо ни е едно растение или едно животно, за което ще заплатим с живота си? В дадения случай чий живот е по-скъп - на това животно ли или твоят живот е по-ценен? Ти ще откъснеш едно цвете, но веднага ще има смъртна присъда, четат ти присъдата. Както един разбойник може да те окошари - има пушка, ще те отвлече, ще те обере, ще ти вземе братството, така и ти като откъснеш едно цвете, може да те изхукат. Това са изключителни условия. Така също е и с престъплението.

Моята Любов няма да премине,
НБ - София, 21.2.1932г.