Онзи човек, който хубаво яде, той същевременно ще има и сила на ума. Защото само един здрав човек може да мисли добре. Онзи, който не иде, той умен не може да бъде. Той само дъвче, дъвче, а това не е ядене. Значи като ядеш, да можеш със своето ядене да извадиш онази потребната материя и енергия от храната за ума ти. Умът трябва да бъде едновременно силен и в трите свята - и в Божествения свят, и в света на ангелите, и в света на хората. Сега вие в обикновения свят не чувствате какво е яденето - казвате: „То е един механически процес." Не. Когато ти дъвчеш, има едно същество, което същевременно мисли, но ти не го съзнаваш на физическото поле. Но има друго същество, което знае каква част от тази енергия ще се добие и за какво ще се употреби. Та първия човек - физическия, ние го наричаме „слугата". После иде онзи, който образува съдружие, онзи, който мисли; и третият - който направлява работите. Но необходимо е вие да се научите да мислите.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта,
МОК - София, 23.5.1930г.
