Скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата.

Казвате: „Какво трябва да правим, когато дойде някакво страдание?“ Скърбите, страданията са на мястото си. Дойде ли някаква скръб или страдание, кажете: „Не страдам само аз; в този момент, с мене заедно, страдат още много хора“. Дойде ли някаква радост, кажете: „Аз се радвам сега, но с мене заедно се радват още много хора“. Следователно скърбите, както и радостите, биват частни и общи. Някой казва: „Какво ме интересува, че с мене заедно страдали и други хора? За мене е важно, че аз страдам“. Казвам: колкото е важно, че ти страдаш, толкова е важно, че и други хора страдат. Защо? – Защото скръбта, страданието е работа, която трябва да се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата. Ето защо, скърбите, страданията не са произволни неща, но понеже разбиранията на хората за страданията не са прави, те страдат повече, отколкото трябва. За онези, които разбират страданията, те са Божие благословение. Аз нямам предвид ненужните страдания, които хората сами създават, но говоря за онези страдания, които се явяват като необходимо условие в развитието на човечеството. Както при радостите, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява себе си.

Отпечатъци,
СБ, РБ - 7-те езера, 21.7.1931г.