Герой наричам онзи, който отвързва противника си, па му даде ножа и каже: „Ха сега!“ Аз наричам това герой – онзи държи ножа, пусне го на земята и казва: „Не.“ Да пуснеш противника и да му дадеш ножа – то е юначество. Следователно герой е онзи, който може да посрещне мъчнотиите. Казваш на мъчнотията, даваш ù ножа – тя, като те погледне, пусне го. Всякъде, където и да си, най-низшите същества, които са разумни, като видят такова геройство, пущат ножа си. И даже за Христа всички тези низши духове се отказаха – едва тука, на Земята, се намериха няколко души глупци, които да Го разпънат. И после се намери един за 30 сребърника да Го предаде – но той отиде и се обеси. Къде са онези войници, които разпънаха Христа? Знаете ли къде са? Писанието казва: „И онези, които Го прободоха, ще Го видят и ще заплачат, в края на века.“ Казвам: Ако е за геройство, туй е. Туй трябва да поставите в живота, тази е смелостта. Тъй трябва да мислите, за да може да преодолявате в живота всички мъчнотии. Всички хора искат да бъдат смели, няма никой човек, който да не желае. Но според степента на тяхното развитие, според външните условия. Но като имате добри желания, все ги отлагате, отлагате за по-добри времена. Но онзи, който прилага добрите желания, той успява и расте.