Първо, човек трябва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любов. В Любовта има една свещена воля, която всички хора трябва да изпълняват. Дойдат ли до тази воля, там има мисъл, но няма никакво разсъждение. Физическото разсъждение е пипане в духовния свят. Обаче в духовния свят не може да се ходи с пипане. Там е нужно знание и светлина, за да вижда човек къде ходи. Който се домогне до Любовта, той вижда вече нещата. В Любовта всяко знание е проверено. Щом влезе в света на Любовта, човек изпитва благата, които тя крие в себе си, и от изобилието на тия блага той изпраща на ближните си. Само Божията Любов носи изобилие в живота. Що се отнася до любовта на хората, там всичко е определено да се роди и да умре. В нея няма вечен живот. Обаче за Божията Любов е казано в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да наследи живот вечен“. Няма сърце в света, което да не е изпитало Божията Любов. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни от себе си, изпълнени сме с радост и веселие, когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни от себе си и се натъкваме на ред отрицателни мисли и чувства. Няма човек в света, който да не е изпитал тия две състояния. Но като не знае причините, той им дава различни обяснения. Щом е така, всички хора трябва да се върнат към Бога, не физически, но духовно, в своето дълбоко вътрешно разбиране и приложение, в своето правилно служене. Христос казва: „Жетвата е голяма, но работниците са малко“. Помолете господаря на жетвата да изпрати своите работници, т.е. духа на Любовта, да свърши работата. Когато дойдат работниците, всички ще бъдат силни, да вършат волята Божия.