Ученикът трябва да се освободи от противоречието, което съществува в неговата душа. Да се избави от него, противоречието да остане вън.

Сегашните условия, при които живеете, са много трудни, много мъчно се живее. Защото десет души ще те срещнат най-малко и ще развалят онова, което си придобил, да ти развалят придобитото. Сутринта излизаш весел, вечерта се връщаш грохнал. Като излизаш сутринта, и вечерта да се върнеш забогатял, да си спечелил нещо. Така трябва да се върне човек. Разсъждавайте обективно. Това не е упрек, но това е нов начин за работа. Защото всичките религиозни вярвания, това са методи и начини. Но в природата има един начин, съвършените същества, онези, които са завършили своето развитие, те имат един път, един начин. Най-хубавият път е, който са намерили. Казват: "Нашата опитност е туй, ние така сме завършили, така сме учили." По този път, като вървите, ще свършите с най-малко мъчнотии, с най-малки разноски. Има други методи, които са много скъпи. Запример сутрин станеш, в третото небе си, весел. Вечерта се връщаш в ада. Молиш се, таман се очистиш, на другия ден пак паднеш. Пак ставаш, пак падаш, най-после казваш: "Дотегна ми да се моля." Едно тягостно състояние имаш. Ученикът трябва да се освободи от противоречието, което съществува в неговата душа. Да се избави от него, противоречието да остане вън.

Верни положения,
ООК - София, 5.6.1929г.