В моя ум аз и досега не мога да се убедя дали обичам някого, а още повече дали ме обичат. Не мисля даже, че съм направил нещо. Така трябва да гледате и вие. Онзи, който обича, това е Бог. Ние в него живеем и се движим.

Кажете ми какво ви трябва на вас. Всички вие сте много забогатели. Няма сиромаси между вас. Всички сте повече богати, отколкото трябва. Вие искате да станете още по-богати, но трябва да давате - нищо повече. Обмяна ви трябва, правилна обмяна. Вие давате малко и веднага търсите лихвите на това даденото. Казвате: "Аз толкова много обичам, но тя не ми дава нищо." Много скоро търсите лихвите. Че обичате някого, вие не трябва даже да правите въпрос по това. В моя ум аз и досега не мога да се убедя дали обичам някого, а още повече дали ме обичат. Не мисля даже, че съм направил нещо. Така трябва да гледате и вие. Онзи, който обича, това е Бог. Ние в него живеем и се движим. Кой е като Бога? Той е дал живот на всички същества - на малки и на големи, всички викат към него, всички отправят ума си към него. Едни се раждат, други умират, но той ги утешава, задоволява нуждите им. Сега вие казвате: "Да се обичаме." Аз не обичам тази дума. Тази дума не ми харесва. Обаче аз имам една философия само за себе си. На другите не я давам. Аз ще я напиша само и който от вас я разбере, добре. Който не я разбере, ще остане без нея. Който не я разбере, ще остане и без тази философия. Аз мога само да ви я напиша, без да я обясня. Тя е следната. Аз, ти, той. Който може да ги тури намясто, той ще се ползва. Те са разместени и всяка трябва да се съпостави, да се тури на мястото си. Тури ли се на мястото си, хлябът ще дойде. Сега аз не искам да ви обезсърчавам, но така както се усмихвате, хлябът ще дойде от фурната. Също така разбрах, че и оризът ще дойде от бакалницата. Вие трябва да разбирате законите и да ги прилагате. Когато кажете "аз", има един закон на съзнанието. Когато кажете "ти", трябва да знаете кой е този ти. Сега аз не искам да ви залъгвам, но казвам - мислете върху тези думи и старайте се да ви се разкрият. Великото в човека е, когато той съзнае азът в себе си. В аза той има отношение към Бога. Проникнал един лъч от него и той вижда един свят по-особен от този, в който е живял. Той е като един човек, който е живял в една тъмна стая и постоянно гледа през една малка дупка да види този лъч. Азът, това е Божественият лъч, който е проникнал в Божествената душа, а този лъч постоянно го подхранва като майка. Азът се развива през съзнанието и един ден с него ние ще отидем при Бога. На това отгоре знанието, любовта, истината идат, за да подкрепят това малкото същество, което в Писанието е наречено новият човек, роден от Бога.

Динамическият живот. (Динамиката на живота),
ООК - София, 20.4.1932г.