Всеки човек, който иска да разбере Първичната Причина, трябва да има чисто съзнание.

Казвам: ние не се кланяме на никаква религия. Защо? – Религията е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. Ние не се кланяме на никаква култура. Защо? – Културата е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. Ние не се кланяме на никаква наука. Защо? – Науката е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. За в бъдеще ще се създаде нещо по-хубаво. Ние се кланяме само на една, Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето. Само Първичната Причина, която въодушевява всички учени, всички поети, всички музиканти, всички художници, е съвършена в своите прояви. Следователно, всеки човек, който иска да разбере Първичната Причина, трябва да има чисто съзнание. Той трябва да е ограден с чиста, възвишена мисъл, която да пази връзката на своето съзнание с тази, на Първичната мисъл. Докато тази нишка не е прекъсната, човек може да се радва на положителна, на истинска наука. Докато очите ви са затворени за външния свят, какво можете да изучавате от него? Можете ли да изучавате астрономията, художеството, или кой да е отрасъл на науката, със затворени очи? Докато ушите ви са затворени, можете ли да изучавате музиката? Ако вашият разсъдък е ограничен, можете ли да правите връзка между причини и последствия на явленията? Днес повечето хора минават за учени, за капацитети, не признават Бога, не признават никаква сила над себе си. Често се казва за някой човек, че не вярва в Бога. Казвам: ако този човек не вярва в онзи бог, когото хората са създали, той е за уважение; но ако отрича себе си, ако отрича Бога, Който живее в него, той не може да има ничие уважение. Себе си, личността, това е низшето проявление на Бога у човека. Второто, по-високо проявление на Бога е индивидуалността. Третото проявление на Бога е в душата на човека; и четвъртото проявление на Бога е в човешкия дух. Следователно, ако Бог едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на човека, както и в неговия дух, той е истински човек, в пълния смисъл на думата „човек", който разбира нещата.

Който се отмята,
НБ - София, 29.4.1928г.