Някои казват, че да не страда, човек трябва да вярва. Не, вярата не може да спаси човека от страданията. За да вярва, човек трябва да е изработил в себе си права мисъл. Вярата се проявява само при права мисъл. Дето има права мисъл, там има и вяра. Само разумният може да бъде истински вярващ. Като не искат да мислят, някои хора търсят причините на нещата. Като намерят причините, те си обясняват последствията. Разумният човек обаче не търси причини и последствия на нещата, но търси началото и края. И Бог се интересува от началото и края на нещата, а не от техните причини и последствия. Казано е, че краят увенчава всяка работа. Ако краят е добър, оправдават се причините и последствията. Ако човек вярва, че може да стане учен, музикант, художник или писател и става такъв, вярата му е била на място. Като вярва в нещо и работи в това направление, човек все ще го постигне. Обаче ако само вярва, без да работи, той изпада в суеверие. Вярата се нуждае от работа, а суеверието почива на илюзии, на фантазии. Как може грешникът да вярва, че ще стане праведен? За да стане праведен, човек трябва да работи. За да стане учен, човекът трябва да вярва, но вярата му трябва да се подкрепва с работа. Като вярва, че има в себе си заложби, човек трябва да работи, да използва условията за развиване на тия заложби. Не работи ли, условията не могат да се използват, но и заложбите не се развиват.