Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.

Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.

Братя в единомислие,
СБ - София, 20.8.1927г.