Някой пита какво трябва да правим – аз му казвам: каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го!

Човек трябва да носи нещо в ума си. Някой път човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако в твоята душа няма нищо посадено? Душата е самият човек. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е тази, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не можеш да живееш, следователно всяко същество, което има душа, живее, има Живот. Само че тези души се различават: има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. От всички души човешките са най-напреднали, а пък животинските души не са напреднали. Ако оставите едно животно вкъщи, вие знаете какво може то да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се очаква от него, но вие трябва да благодарите на животните, че досега те са орали и са работили за нас. Ако не бяха конете, които да превозват необходимите товари, ако не бяха и растенията, които да се жертват за нас, да ни помагат, да ни дават плодове, ако не беше житото!... Това са все души, растителни души – всички тия души дойдоха на помощ, за да помагат на човека. Някой пита какво трябва да правим – аз му казвам: каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го! Ако така не се схваща въпросът, не може да се разбере правилно.

Принуждава ни,
ИБ, БС - София, 24.3.1932г.