Всяко благо, което лишава човека от Любовта, то не е истинско. Всяко благо, което внася в човека Любовта и му служи като проводник в живота, то е истинско.

Ще ви приведа два примера от английския живот, които илюстрират резултатите на Любовта и на безлюбието. В първия пример се говори за един англичанин, на име Самуил Скит, който се влюбил в една англичанка Фили Бът. Самуил Скит бил учен човек, но по убеждения голям материалист. Преди да се ожени за своята любима, той си мислил: “Смисълът на живота не седи в любовта към науката, нито в усилената работа, но в яденето, в пиенето и в удоволствията. Така ще възпитам и своята любима, за да се разберем добре.” И наистина, той се оженва и успява да повлияе и на своята любима жена в този дух. Те яли, пили, но скоро разрушили своя живот. Жена му станала някъде танцьорка и много скоро загубила силите на своя живот. Още на 40 годишната си възраст тя заболява и умира в една от английските болници самотна, като последна сиромахкиня в света. Мъжът й също се опропастил. Във втория пример се говори за един англичанин Хауптман и неговата любима Елизабет. И двамата били любознателни. Започнали да посещават научни дружества и институти, записали се в университета да следват висша наука и в прадължение на няколко годишен усилен умствен труд, той се прочул като известен учен човек, а тя - като добра и знаменита поетеса. Казвам: Който иска да се ползва от временните блага на живота, ще има резултата на първите двама - Самуил Скит и Фили Бът. Тези блага носят разрушение на живота. Всяко благо, което лишава човека от Любовта, то не е истинско. Всяко благо, което внася в човека Любовта и му служи като проводник в живота, то е истинско. Такова благо е, например, нашата права мисъл. Всеки, който иска да се ползва от вечните блага на живота, трябва да следва примера на англичанина Хауптман и неговата любима Елизабет. Такива трябва да бъдат вашите приятели и приятелки в живота! Приятел може да се нарече само онзи човек, който дава импулс на човешката душа. Искрени и честни трябва да бъдат съвременните хора! Те трябва да имат импулс към науката. Каква наука трябва да изучават те? - Науката на Любовта. То значи: всеки човек, който иска да учи, или който иска да работи нещо, трябва да върши всичко това по любов, а не по принуждение. Някои хора стават учени по принуждение, а не от любов. Други пък заемат известни служби, не по влечение, но по принуждение, понеже тези служби им дават по-големи облаги. Днес сиромашията прави хората учени, тя ги кара да работят това, което не искат. Ние нямаме нищо против материалните облаги на човека, но казвам: Ако парите са в състояние да заставят човека да работи 10-12 часа на ден от любов, разбирам. Обаче, ние виждаме, че там, дето Любовта отсъства, хората работят насила; там, дето насилието действа, резултатите не са добри. Вижте, какво прави ученият, който обича своя предмет. Той посвещава цели 30-40 години от своя живот върху един научен въптрос. Той работи денонощно, без принуждение от страна на кого и да е, защото обича работата си. И неговите усилия винаги дават добър плод. Само Любовта е в състояние да застави човека да работи денонощно, с радост и бодрост на духа. Някои казват: “Който работи от любов, той гладен умира.” - Питам: Който работи за пари, не умира ли гладен? - И той умира гладен. Изобщо всички хора умират гладни. Най-важното положение в света е да не умираме гладни. Когато човечеството дойде до това състояние, хората да не умират гладни, то е разрешило най-важния въпрос на живота. Човечеството би построило велик паметник в знак на благодарност на онзи човек, който би могъл да разреши този въпрос.

Как ти се отвориха очите?,
НБ - София, 21.11.1926г.