Има случаи, когато възгледите създават научните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрите, и лошите хора, е доведен до научно заключение. Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зрял плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузрял плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само със сладки неща се живее, нито само с кисели. Те взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щеше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щеше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели неща. Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрели плодове на любовта. Според тях, злото представя киселите, незавършени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се превърне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се превърна в добро – в плод на любовта. Всички учени хора и писатели вярват, че злото може да се видоизмени, да се превърне в добро и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти вярно. Ако, наистина, условията и средата правят човека добър или лош, това показва степента на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металите, се поддават на окисляване; има хора, които не се поддават на окисляване. Златото не се поддава на окисляване, платината – също; медта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементите? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онези елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онези елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват. Във връзка с окисляване на елементите, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хляб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българите, например, ядат много хляб. Защо? – Сродството им към хляба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между елементите, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероятността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинете, свинарят има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинете са пречка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бъде интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са условия, за да се яви сродство между две разумни души. Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинете. Общественият строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погрешки и престъпления. Като греши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще станеш“. Трябва ли свинарят да дружи със свинете? – Не трябва. Свинете могат да живеят и без свинар. Докато са в диво състояние, те не се нуждаят от свинар. Човек сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинете нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Те знаят това изкуство, няма нужда друг да ги учи. Смешно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинете и ги води на паша. Той си мисли, че върши някаква работа, а всъщност, напразно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере. Това са разсъждения, които дават права насока на мисълта.
Главният фактор / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“,
МОК - София, 9.11.1928г.
