Едно трябва да знаете: Бог във вас съществува, но малък, а не голям някакъв, и Той тихо ви говори: „Вие живеете, вие съществувате, а не аз."

Когато изпаднете в някакво трудно положение, обърнете се към Бога и кажете: Господи, Ти си ме изпратил на земята, Ти ще ме извадиш от това трудно положение, в което се намирам. И в ада да изпадне, той трябва да има вяра в Бога, че и оттам може да излезе. Нека всеки се запита, кой го е извадил от гроба, кой го е поставил на почит и уважение, след като е бил от всички презрян и поруган? Не е ли Бог, Който направи всичко това? Ако е така, трябва ли да се съмнявате в Неговата сила? Обаче, хората постоянно изпадат в съмнения, дали съществува Бог, или не. Едно трябва да знаете: Бог във вас съществува, но малък, а не голям някакъв, и Той тихо ви говори: „Вие живеете, вие съществувате, а не аз." Какво разбирате от тия думи? Под думата „живеене" се разбират скърби и радости. В този смисъл, хората живеят, защото те се радват и скърбят. Бог нито се радва, нито скърби, Той само се весели. Щом Бог ви говори по този начин, вие казвате, че Той не съществува. Обаче, при първото престъпление от ваша страна, Той ви хваща и казва: „Понеже ти си господар на своето престъпление, ще го храниш така, както аз те храня" Това е една отвлечена мисъл, която мъчно може да се разбере. Обаче, Бог, Който не живее и не мисли като нас, се интересува много от нас и постоянно следи, какво правим. Апостол Павел казва: „В миналото Бог остави хората да живеят, както разбираха, но сега, понеже повече Го разбират, Той изпрати Сина Си, Любовта, да им покаже, как трябва да живеят, как да придобият Вечния Живот."

До край,
НБ - София, 12.2.1928г.