Умният човек трябва да бъде като мъдреца, да предвижда нещата и да гледа на всеки човек като на душа, излязла от Бога и дошла на земята да свърши известна работа.

Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, вследствие на условията, при които живеят, както и на вярванията им. За да разрешат правилно тия противоречия, те трябва да знаят, де именно се явяват тия противоречия, дали във физическото, в астралното или в умственото им тяло. Те трябва да знаят, де се заражда доброто и де – злото. Доброто и злото са сили, които работят, както в природата, така и в организма на човека. Тези сили се предават по влияние от един човек на друг, както болестите. Когато в дома ви дойде някоя шивачка, която страда от заразителна болест, в дрехата, която ще ви ушие, тя ще остави нещо и от болестта си. Добре ли е ушила тази дреха? Външно дрехата може да е ушита добре, но вътрешно тя крие в себе си нещо не добро. Както се предават болестите, така може да се предаде и любовта. Как трябва да се шие за в бъдеще? За в бъдеще дрехите няма да се шият. Ако разберете тази мисъл буквално, вие ще се намерите в противоречие и ще кажете: Как е възможно да не се шият дрехите? Като казвам, че за в бъдеще няма да има никакво шиене, подразбирам непреривност в мисълта на човека. Мисълта на съвременните хора е създадена от отделни факти. Фактите са граници, които само потвърждават известни истини, но те не представят нещо цяло. Един факт може да показва признаци на живот, но той още не е самият живот. Фактът свидетелства само, че на известно място се проявява животът. Следователно, животът има смисъл, когато се прояви в своята непреривност. Това значи да изработва човек дрехите си по нов начин, без шевове, без кроене. Който иска да си изработи дреха по новия начин, той трябва да пази в чистота своето физическо, астрално и умствено тяло и да държи връзка между тях. Така ще се разбере същината на живота. Сърцето е център на звездното тяло, а мозъкът – на умственото тяло на човека. Който не може да владее своето физическо, астрално или звездно и умствено тяло, той всякога ще бъде изложен на страдания, противоречия и несполуки в живота. Несполуките се дължат на известни колебания в ума. Умът на човека не трябва да се колебае. Несполуките се дължат още и на отлагане на нещата. Дойде някоя хубава мисъл в ума ви, или някое благородно чувство в сърцето ви, но вие отлагате тяхното реализиране. Дойде някой беден човек в дома ви, нещо ви пошепне да го приемете, но понеже сте свидлив, вие отказвате да го приемете, като се оправдавате, че днес нямате тази възможност. Казвате си: Днес не можах да го приема, но друг някой ден ще стане това. Той ще дойде и друг път в моя дом. Да, природата забавя, но не забравя. Ще дойде ден, когато положението на този беден ще се измени, и тогава вие ще се нуждаете от него. Умният човек трябва да бъде като мъдреца, да предвижда нещата и да гледа на всеки човек като на душа, излязла от Бога и дошла на земята да свърши известна работа.

Твърдата храна,
НБ - София, 18.12.1927г.