Докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото.

Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо. И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт! „Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.

Братя в единомислие,
СБ - София, 20.8.1927г.