Когато Любовта посети човека, той става страхлив като заек. Това е закон. Който казва, че не се страхува, той никога не се е влюбвал.

В думата „любов“ на български език, първата буква „Л“ означава стремеж нагоре, а после слизане надолу – търсене на пътя. Буквата „Б“ означава път на растене на посятото семе. Буквата „О“ представлява ограда на посятото семе. Значи всяко посято семе се огражда. В Любовта се явява една мъчнотия, която трябва да се преодолее. Любовта започва със стремеж към онзи, когото обичате. Сърцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхът идва заедно с Любовта. Когато Любовта посети човека, той става страхлив като заек. Това е закон. Който казва, че не се страхува, той никога не се е влюбвал. Щом не се страхува, той не е човек. За да стане човек, трябва да се влюби. Казано е в Писанието: „Начало на Божията Мъдрост е страхът“. Мъдростта е начало на благочестието. Аз не говоря за страх, който помрачава съзнанието, но за страх, който води към намиране пътя на Божията Мъдрост и знание. Когато влезе в областта на Любовта, човек става страхлив, недоволен от себе си, че е направил някаква грешка, заради която ще го уволнят от служба. Страхът е естествено последствие на Любовта. Като ученици, правили ли сте опит да произнасяте думата „любов“ по 10, 20 или 30 пъти на ден и да видите какъв резултат произвежда? Направете следния опит: в продължение на 10 дни произнасяйте думата „любов“ по един път на ден в един от най-силните моменти: на обяд в 12 часа, или вечер в 12 часа. Който иска, той може да произнася думата и в някой слаб момент. Има два слаби момента: сутрин и вечер. Те представляват отражение на силните моменти. Като направите този опит, можете да произнасяте думата „любов“ още 10 дни, по 10 пъти на ден. Когато произнасяте тази дума, вие ще преживеете ред противоречия. Произнасянето на думата може да бъде мислено, гласно, или като я почувствате. При трите случая ще имате 3 различни резултата. Буквите в думата „любов“ ще ги произнасяте според мекотата и твърдостта на техните звукове. Звукът „Л“ е мек; звукът „Ю“ представлява отвор; звукът „Б“ затваря нещата; звукът „О“ е също отвор. Значи думата „любов“ има два отвора. Има нещо страшно в тази дума. Страшното се крие в буквата „В“. При изговаряне на буквата „В“, зъбите опират на долната устна. Това показва, че онзи, който не разбира Любовта, слага човека, когото обича, на устните си, между зъбите, и го ухапва. – Какво показва това? – Това показва, че във всяка дума има динамическа сила, която се проявява по един или по друг начин. Ако не се прояви по естествен път, тя ще произведе обратни резултати.

Плащане и прощаване,
ООК - София, 23.5.1928г.