Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: Не е този пътят, по който трябва да вървите.

Това, което измъчва съвременните хора, са онези наследени качества от деди и прадеди, които прекарали един неестествен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носят нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен човек, той започва да се критикува, да се самоосъжда защото не знае, отде произтича това. Невидимият свят, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: Не е този пътят, по който трябва да вървите. Някой казва: Не знам, какво да правя. Станал съм много чувствителен, много нетърпелив, подозрителен. Кой каквото направи, аз мисля, че е насочено против мен. Как да се избавя от това кошмарно състояние? Казвам: Тези състояния се дължат на незадоволени човешки желания. Има желания у човека, които с нищо не могат да се задоволят. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава. Голямото употребление на вино ще разстрои само храносмилателната му система – и нищо повече. Чрез пиенето природата го поставя в положение на самозабрава, да заспи и да забрави всичко. На другия ден, обаче, като се събуди, той всичко си спомня и пак отива да пие, да забрави, да завърши започнатото. Но все пак остава нещо недовършено.

Влизане,
НБ - София, 2.1.1927г.