Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога.

Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”. Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет. Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата. Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре.

Великата задача на човека,
ООК - София, 16.2.1927г.