Някой казва: „Аз спя като кон“. Какво иска да каже с това? Той иска да каже, че е много буден. Това значи: както конят е буден, когато види господаря си, така и той е всякога буден. Казвам: в истинския живот няма спане. Който спи, той не е в истинския живот. Конят спи прав, но при първото явяване на господаря си той е буден. Човек пък повече спи. Като легне, той се омотае добре в юргана си и като дойде господарят му, не може да се събуди, не може веднага да се развие. Цяла нощ той се обръща ту на една, ту на друга страна, поглежда вън, дали се е съмнало; отново се завива да спи, докато най-после се съмне добре и казва: „Няма какво, трябва да се става!“ Този е неестествен сън. Така правят мнозина от вас: лягат, стават, пак заспиват, гледат, дали се е зазорило, и казват: „Как не се нареди да ставаме по-късно, след като изгрее слънцето?“ Обаче по едно време се стреснат и казват: „Я да станем! Ако продължаваме да спим, може би, да ни се случи нещо лошо“. Такива хора са ранобудни само от страх. Това са човешки работи. Истинско зазоряване в живота е моментът, когато човек се изправи на краката си и почувства, че е във връзка с всички хора по лицето на земята. Истинско зазоряване е моментът, когато човек мисли, чувства и действа свободно. Тогава той може да разбира и разглежда смисъла на всичко, което Бог е създал. Ако в живота на човека не дойде истинското зазоряване, той ще живее един преривен, прекъснат живот, отделен от всички живи същества. Смисълът на живота, обаче, се състои в непреривността, да вижда човек връзката между всички явления.
Истинско зазоряване в живота е моментът, когато човек се изправи на краката си и почувства, че е във връзка с всички хора по лицето на земята. Истинско зазоряване е моментът, когато човек мисли, чувства и действа свободно. Тогава той може да разбира и разглежда смисъла на всичко, което Бог е създал.
